вторник, 15 март 2022 г.

За протокола

 След въодушавяващата епична обиколка с колелото подкарах ПЕжо нагоре по западните брегове на Мани. Теренът беше повече терасовиден, не липсваха спускания от 300 на 0 и обратно и все пак не се виждаха онези отвесни урви както от изток.

Картата.

Бях си набелязал място край градчето(или селцето) Кардамили.

Не духаше за разлика от над Ватия.

Разходих се да разгледам Старото Кардамили, после се спуснах към кея и се сшях по плажа. Не виждах много. Лошото ми настроение си го връщаше със засилка за моментите откъсване през деня.


Следваше понеделник. Мислех да остана да работя на същото място и после евентуално през деня да изляза да потичам или кача някой баир с колелото.

Дъждът тропотеше често често през нощта. Прогнозите казваха облачно и 15% шанс за преваляване към 8 сутринта. А то си валеше.

Тръгнахме с ПЕжо, поне да поработи парното да обърне въздуха.

Картата.

Мястото беше встрани от главния път към Каламата. Изпуснах криминалната отбивка, после няколко километра не намирах подходящо място да обърна.

Точката беше до малка църква до гробището на Мегали Мандиния. Хареса ми, още повече ми допадаха тихите и кротки съседи.

Валя докъм следобед. Куц ден, не ми спореше и в работата изобщо - каквото и да захванех или ме мъчеше или се оказваше, че не зависи изцяло от мен и малко можеше да направя.

Чак по-късно слънцето се показа и температурите започнаха да се вдигат. До църквата имаше чешма, така че не изпуснах случая за душ и пране.


Стисках зъби пред компютъра почти през целия ден, дори и след като мина нещо като залез.


Имаше ефекти.

Повърях по пътя извън селото безцелно и бавно в настъпващата тъмнина.


А ПЕжо се подготвяше за нощта, хвърляйки по едно око на светещата Каламата.





Няма коментари:

Публикуване на коментар